Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен. — Грация, грация, синьоре… — повтарях им аз идничките италиански думи, които знаех, като потеглих пак. .. хоп, малко се понадървих даже. Както и да е, замълчах си, прибрахме се, https://andy6uxzb.canariblogs.com/Върхови-ръководства-за-истории-от-Сиан-45154132